За милиони деца по света, и най-вече тези, които са били послушни през годината, най-вълнуващата част от Коледа са подаръците под елхата и сладките в окачените до камината чорапи. Малчуганите знаят, че подаръците са оставени от Дядо Коледа по време на ежегодното му нощно пътешествие с шейна, теглена от девет летящи северни елена. Интересното в случая е как толкова много хора вярват на тази история?

Независимо дали сте един от тях или пък напротив – не считате, че Дядо Коледа е реален човек, който влиза във всяка къща през комина, за да остави подаръци – фигурата му се свързва с холандските колонизатори. Когато се установяват на територията на днешен Ню Йорк през 17-ти век, те пренасят легендата за Sinterklaas и обичая да оставят подаръци на децата в навечерието на 6 декември (Никулден). Оттам литературни произведения от 19-ти век като, например, поемата “Нощта преди Коледа” и рекламна кампания на Coca-Cola от средата на 20-ти век превръщат Sinterklaas от епископ-светец в белобрадия Дядо Коледа с червена шапка, който всички днес познаваме.

Но кой всъщност е Sinterklaas, възрастният джентълмен, облечен като епископ, който носи подаръци на холандските деца в началото на декември? Традицията се свързва с фигурата на Свети Никола Мирликийски, който според християнските традиции е бил епископ в малък римски град през 4 век. Св. Никола се славел като изключително щедър и добър човек, вследствие на което започнали да се носят легенди за чудесата, които правел за бедните и нещастните. В една от историите се твърди, че с помощта на молитва светецът успял да съживи 3 деца, нарязани от касапин и поставени в бъчви за туршия. Друга легенда описва как младият Никола тайно оставил зестра на 3 момичета, които в противен случай бедността би принудила да проституират. Той пуснал злато в комина на тяхната къща, което при падането си попаднало в чорап, оставен да изсъхне до камината. Вярва се, че Никола е починал на 6 декември. Днес на тази дата ние почитаме неговата памет и доброта. Предполага се, че през 1087 г. тленните му останки са преместени от неговата църква в Мира в Бари, Италия. Впоследствие мястото се превръща в популярна дестинация за множество поклонници. За това допринася и фактът, че в храма се произвежда и предлага течна субстанция, за която се смята, че има лечебни свойства.

Тези и редица други подобни истории за Свети Никола стават изключително популярни през второто хилядолетие, като същевременно се “примесват” и с други традиции – както и с делата на друг светец – Никола от Сион. Така малко по малко Никола се превръща в легендарната фигура на Дядо Коледа. През 20-ти век обаче няколко историци се опитват да разделят историческата фигура на светеца от мита за него. Тяхното разследване ги кара да се съмняват в самото съществуване на епископа по няколко основни причини:
1. Свети Никола не е оставил никакви писания след себе си.
2. Няма нито един негов ученик.
3. Името му не фигурира в никакви текстове, останали от времето, през което е живял. За пръв път за него се споменава 200 години след предполагаемата му смърт, а първата биография е написана около 300 години след това.

Сред историците, обаче, се среща и противоположното мнение, а именно, че Свети Никола е истински човек, извършил редица добри дела. Те твърдят, че липсата на документация приживе не е доказателство, че не е съществувал, призовавайки за преразглеждане на текстовете, които не са взети под внимание. Други поклонници твърдят, че изграждането на църкви, посветени на него през ранното средновековие, е достатъчно, за да считаме, че е бил реален човек. През 2017 г. в САЩ е намерена част от тазова кост от 4-ти век, за която се счита, че принадлежи на Свети Никола. Интересното в случая е, че в предполагаемите останки на Свети Никола в Бари липсва част от тазовата кост.

Аргументите и откритията не могат да ни оставят безучастни, давайки някои убедителни причини да не пренебрегваме напълно съществуването на Свети Никола. След всичко казано дотук, можем ли да кажем, че Дядо Коледа е бил истински човек? Отговорът зависи от това дали искате да вярвате в него или не.