В момента има страшно много видове восък, от които можем да изберем за производството на свещи. И всеки един има своите предимства и недостатъци…
Целта, обаче, на тази статия е друга – а именно да разкажем в основни линии за произхода на восъка за свещи.
В древността восъците са се произвеждали от животински мазнини (основно от овце и крави) и това е продължило доста дълго време. Восъците от насекоми също са се предпочитали в продължение на цяла една епоха. Пчелният восък е бил любим на производителите на свещи. Той, за разлика от лойта (получена от животински мазнини), има по-чисто горене, при което се отделят по-малко дим и неприятни миризми. Пчелният восък, обаче, бил много скъп материал, поради което се е ползвал само от богаташите и от църквите. Ако потърсите в Интернет или в специализираната литература, ще намерите и други примери за восъци от най-различни източници: дървесни кори, ядки и т.н.
Тъй като през 18-ти век ловът на китове става много популярен, хората преминават към восък, добиван от кашалоти. Веществото, наречено спермацет, се среща в изобилие в кухината на главата на кашалотите и в по-малки количества при другите китове. Спермацетовият восък се е предпочитал за производството на свещи, тъй като бил по-ефективен по отношение на време на горене, яркост на пламъка и отделяне на дим. И ако употребата на восък от кашалоти ви изглежда екзотичен вариант, нека си припомним, че търговията с китове през 18-ти век се е развивала с бурни темпове. Изобилието от китова мас, както и лесното й извличане и употреба, я нареждат в челните редици сред продуктите, от които са се произвеждали свещи. Да, за съжаление, историята в случая е кървава и грозна…
През 19-ти век рапичното масло се превръща в основен източник на восък, не само защото е с по-добри качества от останалите, но и защото е по-устойчиво и по-икономично. По това време редица научни открития предвещават истински „златен век“ за производството на свещи. Качеството на продукта непрекъснато се подобрява, а производствените разходи – намаляват. Вследствие на това продавачите предлагат свещи с по-добри характеристики на по-ниски цени. През цялото това време има и редица пионери, търсещи печалба, които се опитват да направят своите свещи по-достъпни за масите. Освен различни методи за производство (как да правим повече, по-бързо и по-евтино), бизнесът се насочва и към иновации, свързани с фитила. Майсторите откриват, че сплитането на фитилите по начин, че те да се извиват при горене, не само регулира височината на пламъка, но всеки излишен “конец” изгаря след известно време. Тези фитили вече са нещо обичайно и се наричат “самоподрязващи се”.
В по-голямата им част можем да категоризираме посочените по-горе восъци като традиционни за производството на свещи. Всички знаем, че и до днес свещите от пчелен восък и рапица се срещат масово. Лойта, обаче, и спермацетовият восък за щастие вече почти не се използват.
Като странична бележка само ще вметнем, че много восъци съдържат стеарин. Веществото се извлича от мастни киселини. Традиционно стеаринът има животински произход, макар че триглицеридите на растителна основа в момента са стандарт. Въпреки това все още се срещат производители на стеарин от животински произход.
Какво се промени днес?
С “откриването” на парафиновия восък през 30-те години на 18-ти век цялостната картина на свещопроизводството се промени драстично. От този момент нататък свещите станаха с високо качество и се предлагаха на сравнително ниски цени. И – обърнете внимание – важно е да знаете, че парафиновият восък се добива от минерали в земната повърхност.
Няколко десетилетия по-късно свещите биват изместени от парафиновите лампи, които на свой ред имат същата съдба, когато електрическите крушки се превръщат в основен източник на светлина.
Свещите, обаче, продължиха да се търсят в държавите, в които все още нямаше електричество. Добавен бе и аромат – благодарение развитието на парфюмерийната индустрия от началото на 20-ти век. Все пак важно бе и домът да ухае приятно…
Следващата промяна дойде в началото на 90-те години. Творчески настроен производител на свещи реши да експериментира с различни растителни восъци в опит да замени пчелния. За целта “създаде” комбинация от соев, палмов, кокосов и съвсем малко пчелен восък. Патентът за производството на восъчна смес на основата на соя бе закупен и до днес все още е собственост на Cargill – един от най-мощните конгломерати в света, опериращи в сферата на селското стопанство, химическата промишленост и редица други разнообразни индустриални сектори.
През последните години, когато търсенето на соя и палма достигна изключително високи нива, на хоризонта се появи нов източник на восък. Индустрията откри кокосовия восък, който се ползваше и през предходните десетилетия, но беше по-скъп от другите восъци на растителна основа – най-вече понеже търсенето на кокосови продукти никога не е било толкова силно, колкото това на продукти от палма и соя. Може би сте забелязали, че кокосовото масло и восък са имали своите „пикови моменти“. А когато търсенето на една суровина нараства, разходите за нейния добив намаляват и инфраструктурата се подобрява. Това от своя страна прави всички свързани продукти по-евтини и достъпни за масовия потребител.
За щастие държавите, в които една от основните култури са кокосовите орехи (а именно Филипините и Доминиканската република), третират отглеждането, производството, устойчивостта и предлагането им с голямо внимание – управляват отблизо работната сила и регулират стриктно износа на продукти, получени от кокос. Само времето ще покаже дали кокосът ще има подобна съдба като соята и палмата. Въпреки всичко ние се надяваме доставките да останат регулярни и необременени.
Като странична бележка бихме искали да добавим, че през последните няколко десетилетия бяха произведени и няколко синтетични восъка. Надяваме се след приключване на допълнителните разработки в тази насока, те да се превърнат в най-устойчивата от всички опции, защото към настоящия момент има много неща, които трябва да бъдат подобрени.
Както и да е, ние не сме историци, ето защо възнамеряваме да спрем до тук! Това, което трябва да се отбележи е, че индустрията винаги търси най-достъпния и икономичен материал, който да използва в производството на каквото и да било. И това с пълна сила важи и за производството на свещи.
Основната функция на свещите е да бъдат източник на светлина. Някои хора, също така, са отмервали времето с тях. В определени части на света свещите все още се ползват за осветление. В други по-развити икономически райони, като Европа, повечето хора ги купуват заради аромата и/или за украсяване на дома и градината. А за какво ще ги ползвате вие – решете сами. Изборът е във ваши ръце…