Великден в южната ни съседка е голям семеен празник. Може да се каже, че е най-важната дата в календара за гръцката православна църква. Почита се както на континента, така и на всички острови. Църквата отбелязва победата над смъртта и възкресението на Исус Христос. Също така индикира смяната на сезоните и настъпването на пролетта. Датата на Великден в Гърция се отбелязва според Юлианския календар. Ето защо не съвпада с честването на празника в Католическия свят.

Макар да празнуват Великден по сходен с нас българите начин, между традициите тук и в южната ни съседка има и някои различия:

Почивни дни
Страстната седмица, включително Разпети петък и Възкресение в неделя и понеделник, са официални празници в Гърция. Семействата се събират и хората се наслаждават на празничния дух, витаещ във въздуха. Приготвят се множество вкусни ястия по стари рецепти, следвайки древни традиции.

Печене на Цуреки (Гръцки козунак) и боядисване на червени яйца
В четвъртък вечерта домакинята във всяка къща се подготвя за предстоящия празник. Прави вкусен козунак, т.нар. Tsoureki (или го купува от пекарната, защото рецептата е доста трудна). Това е едно от основните ястия на Великден, тъй като трите плитки на хляба символизират Светата Троица. Много хора дори го изрязват във формата на кръст. Освен това яйцата се варят и боядисват в червено.

Звън на църковни камбани, полусвалени знамена и гроба на Исус
На Разпети петък цари мрачна атмосфера. Църковните камбани бият почти непрестанно и знамената се развяват свалени наполовина. По улиците в някои села хората носят светилище, изобразяващо гроба на Исус. Това тъжно настроение съвсем скоро се пречупва в истински гръцки стил с много ядене, празнична почивка и силен шум.

Среднощна църковна служба и свещи
Късно в събота вечер, малко преди полунощ, всички отиват в църквите, които изглеждат сякаш всеки момент ще се пръснат по шевовете. Следва фестивал на светлината, който е истинска наслада за сетивата. Точно в полунощ църквите изведнъж потъмняват и камбаните започват да бият, за да възвестят Възкресението. Хората започват бурно да аплодират и да пускат фойерверки и заря във въздуха. Стари и млади купуват или изработват сами великденски свещи, които носят със себе си в църквата. Свещеникът запалва свещ, символизираща Вечния огън и всеки пали своята свещ от нея. Хората грижливо носят огъня в домовете си и поставят черен кръст на вратата, за да получат Божията благословия.

Чупене на червени яйца
След като се приберат по къщите, семействата сядат заедно на трапезата за празничната вечеря! Винаги се започва с борене на червените яйца, символизиращи кръвта на възкръсналия Исус Христос. Всеки избира по едно яйце – това, което му се струва най-силно. И тогава започва голямото борене! Човекът, който удря със своето яйце яйцето на противника, казва „Christos Anesti“ („Христос възкръсна“). Другият отговаря, „Alithos Anesti“ („Наистина, той го направи!“). Всеки път има победител и губещ. Губещият очевидно е този със счупеното яйце. Боренето продължава, докато остане само едно здраво яйце. За неговия притежател се вярва, че ще има голям късмет през цялата година.

Ядене на Магирица (специална Великденска супа)
След чупенето на яйцата се започва хапването на традиционната Великденска супа, съдържаща агнешки комплект (сърце, бял и черен дроб) и зеленчуци (маруля, копър и лук). Магирицата символизира края на 40-дневния пост, който гръцките православни християни спазват преди този ден, скърбейки за смъртта на Исус Христос. Угощението продължава до ранни зори. Ляга се само за малко, след което се приготвя обядът за Великден.

Печене на агне
Неделята на Великден е още един празничен ден. Преди обяд семействата се събират, за да опекат агнето на шиш и след това да се насладят на дълъг обяд с много месо, картофи, салати и напитки. Вероятно си спомняте репликата в Моята голяма луда гръцка сватба “Какво имаш предвид, че не яде месо? Добре. Всичко е наред. Готвя агнешко.”